- Дата и час: 24 Ное 2024, 05:05 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкуренция между възбрана и апортна вноска
|
|
24 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
конкуренция между възбрана и апортна вноска
Колеги, изправена съм пред следния казус:
ЧСИ налага възбрана върху недвижими имоти на длъжник през м. май; през месец април длъжника внася същите недвижими имоти като апортна вноска в дружество, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. Вписването на извършената апортна вноска в имотния регистър е от м. юни т.е. след вписването на възбраната от ЧСИ- т.е. последователността на извършениет вписвания в съответните регистри е както следва: 1. вписване в търговския регистър на апортната вноска; 2. вписване на възбрана от ЧСИ в имотния регистър; 3. вписване на апортната вноска в имотния регистър. И сега въпроса- може ли на ЧСИ, съотвенто на взискателя да се противопостави извършването на апортната вноска? Нали идеята на имотния регистар е да се оповести прехвърлителната сделка и да може да се противопостави на трети лица. Моето мнение е, че енастъпил транластивния ефект на апротна вноска към момента на вписването в Търговски регисър и тя е действителна, и поражда действието си между вносителя и приемащото дружество, но тази апортна впоска, преди вписването и в имотния регистър е непротивопставима на трети лица( лицата извън вносителя и приемащото дружество) т.е. непротивоствавима е на ЧСИ, съотв. на взискателя. Моля за мнение и по възможност за съдебна практика.
ЧСИ налага възбрана върху недвижими имоти на длъжник през м. май; през месец април длъжника внася същите недвижими имоти като апортна вноска в дружество, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. Вписването на извършената апортна вноска в имотния регистър е от м. юни т.е. след вписването на възбраната от ЧСИ- т.е. последователността на извършениет вписвания в съответните регистри е както следва: 1. вписване в търговския регистър на апортната вноска; 2. вписване на възбрана от ЧСИ в имотния регистър; 3. вписване на апортната вноска в имотния регистър. И сега въпроса- може ли на ЧСИ, съотвенто на взискателя да се противопостави извършването на апортната вноска? Нали идеята на имотния регистар е да се оповести прехвърлителната сделка и да може да се противопостави на трети лица. Моето мнение е, че енастъпил транластивния ефект на апротна вноска към момента на вписването в Търговски регисър и тя е действителна, и поражда действието си между вносителя и приемащото дружество, но тази апортна впоска, преди вписването и в имотния регистър е непротивопставима на трети лица( лицата извън вносителя и приемащото дружество) т.е. непротивоствавима е на ЧСИ, съотв. на взискателя. Моля за мнение и по възможност за съдебна практика.
- yullli
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 17 Юли 2012, 12:20
Re: конкуренция между възбрана и апартна вноска
Така както описвате обстоятелствата - няма валидна апортна вноска. Транслативния ефект при апортна вноска възниква едва след вписването в Служба по вписванията при РС, по реда на чл.73 от ТЗ. Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие. Правилно СИ е наложил възбрана.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: конкуренция между възбрана и апартна вноска
neutralen написа:Така както описвате обстоятелствата - няма валидна апортна вноска. Транслативния ефект при апортна вноска възниква едва след вписването в Служба по вписванията при РС, по реда на чл.73 от ТЗ. Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие. Правилно СИ е наложил възбрана.
Това не е точно така. Транслативният ефект е настъпил още с вписване на апорта в Търговския регистър, но апортът е противопоставим на трети лица едва след вписване в имотния регистър. Апортът е непротивопоставим на взискателя, наложил възбраната преди вписване на апорта в служба по вписванията (чл. 453, т. 1 ГПК).
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: конкуренция между възбрана и апартна вноска
За горното становище липсват аргументи въз основа на какво удостоверително изявление, на кое длъжностно лице настъпва транслативния ефект.
Производството по чл.73 ал.5 от ТЗ е особен вид нотариално производство, извършвано от съдията по вписванията, в следствие на което настъпва транслативния ефект. Вписването има удостоверителен а не декларативен характер.
Вписването в Търг. регистър следва да бъде извършено след процедурата по чл.73 ал.5 от ТЗ. Това вписване има само декларативен характер.
Това е моето мнение, даже и да противоречи на някои съдебни решения, включително и на решения на ВКС.
Производството по чл.73 ал.5 от ТЗ е особен вид нотариално производство, извършвано от съдията по вписванията, в следствие на което настъпва транслативния ефект. Вписването има удостоверителен а не декларативен характер.
Вписването в Търг. регистър следва да бъде извършено след процедурата по чл.73 ал.5 от ТЗ. Това вписване има само декларативен характер.
Това е моето мнение, даже и да противоречи на някои съдебни решения, включително и на решения на ВКС.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Цитираното Опред. ми е известно. Точно цитирания в "болт" текст е грешния извод на съда - че извършената от от Съдията по вписванията процедура по чл.73 ал.5 от ТЗ не поражда транслативен ефект.
Като е известно при нотариалното производство, за да се прехвърли правото на собственост в/у един недвижим имот от едно лице на друго, прехвърлителя и приобретателя отиват при нотариус, пред който прехвърлителят представя, документите, удостоверяващи правото му на собственост, скица и дан.оценка на имота, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, както и документ за платена нотариална такса.
Видно е от цитираното О, Съдията по вписванията извършва абсолютно същите действия в производството по чл.73 ал.5 от ТЗ.
Каква е разликата между двете производства - нотариалното производство завършва с издаването на НА, който след това се вписва в имотния регистър , докато производството по чл.73 ал.5 от ТЗ, пред Съдията по вписването завършва с ВПИСВАНЕ в имотния регистър относно направения апорт - транслативния ефект настъпва в момента на вписването, за разлика от произв. пред нотариуса при което транслативния ефект настъпва със съставянето на НА.
Като е известно при нотариалното производство, за да се прехвърли правото на собственост в/у един недвижим имот от едно лице на друго, прехвърлителя и приобретателя отиват при нотариус, пред който прехвърлителят представя, документите, удостоверяващи правото му на собственост, скица и дан.оценка на имота, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, както и документ за платена нотариална такса.
Видно е от цитираното О, Съдията по вписванията извършва абсолютно същите действия в производството по чл.73 ал.5 от ТЗ.
Каква е разликата между двете производства - нотариалното производство завършва с издаването на НА, който след това се вписва в имотния регистър , докато производството по чл.73 ал.5 от ТЗ, пред Съдията по вписването завършва с ВПИСВАНЕ в имотния регистър относно направения апорт - транслативния ефект настъпва в момента на вписването, за разлика от произв. пред нотариуса при което транслативния ефект настъпва със съставянето на НА.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Неутрален, явно си от "новото поколение" юристи, които са си вкарали филма, че вписванията в имотния регистър имат вещнотранслативен ефект ... Не знам от къде ги учите и извеждате тези неща, но няма как едно вписване в регистър /с малки изключения може би .../ да ти прави прехвърлянето - ефектите застъпват със сключване на сделката в съответната форма, респективно със завършване на фактическия състав. В случая /а и в масата от случаите, при които необяснимо за мен защо много колеги се бъркат/ вписването в имотния регистър не е част от фактическия състав на сделката. А тези глупости за "особения вид нотариално производство" можеш да ги издадеш в книга ...
П.П.1: За мен дори е малко спорен въпросът дали транслативният ефект настъпва с вписването в ТР, или в по-ранен момент, но не за това е темата ... аз мисля дори, че вписването в ТР не е с конститутивен ефект, но там си има и други особености и не ми се обяснява тази теза в момента ...
П.П.2:
И какво "декларира" по-точно това вписване, ако нямаме "събитие", което да бъде декларирано - транслацията? Декларира, че нещо е започнало да се случва ли - фактически състав на сделката, за да знаят хората и да внимават, та да не вземе да стане някакво прехвърляне междувремено? /по същество и аз мисля, че действието на това вписване е по-скоро декларативно, но то декларира вече осъществената транслация/
П.П.1: За мен дори е малко спорен въпросът дали транслативният ефект настъпва с вписването в ТР, или в по-ранен момент, но не за това е темата ... аз мисля дори, че вписването в ТР не е с конститутивен ефект, но там си има и други особености и не ми се обяснява тази теза в момента ...
П.П.2:
neutralen написа:Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие.
И какво "декларира" по-точно това вписване, ако нямаме "събитие", което да бъде декларирано - транслацията? Декларира, че нещо е започнало да се случва ли - фактически състав на сделката, за да знаят хората и да внимават, та да не вземе да стане някакво прехвърляне междувремено? /по същество и аз мисля, че действието на това вписване е по-скоро декларативно, но то декларира вече осъществената транслация/
- inspectora
- Активен потребител
- Мнения: 2794
- Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Напълно споделям мнението на Калахан. НО ... Имотен регистър в БГ няма. Вписването в АВ, понякога има конститутивно действие - всички обезпечения. Това с оповестителното действие е наистина трудно смилаемо. Нали с изповядването на сделка пред нотариус, вещно - правния ефект настъпва. Защо и как, ако аз купя от 'бившия' собственик (от горната сделка продавача) и впиша първи пИчеля. Купил съм от несобственик, какво придобивам? Тук влиза интересното и наложено обяснение с непротивопоставимостта, вместо по-простото и ясно, че вписването трябва да е част от ФС (особено при въведен ИР). Апорта на недвижим имот е леко сбъркан...какво става ако апортирания имот не е собственост на апортиращия? ДЛР тата не проверяват права. Това е единственият случай в който частен субект може да се разпореди с имота си с обикновен договор (ако не трябва да бъде вписан)....
Съжелявам са спама....
Съжелявам са спама....
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1005
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
аз смятам, че и двете становища са правилни - транслативният ефетк наспътва с вписването на апортната вноска в ТР; но това вписване не е противопоставимо на трети лица, преди да се впише в имотния регистър т.е. преди да се оповести - а ако се върнем на темата-апортаната вноскае непротивопоставима на наложена възбрана
- yullli
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 17 Юли 2012, 12:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
За действието на вписването на актове относно недвижими имоти - масово в практиката се твърди и прилага определението дадено в чл. 1 на Правилника за вписванията, но кой да чете проф. Венедиков и Закона за собствеността
В ЗС има предвидено различно действие на вписването за различните актове.
чл. 113 - противопоставимост - какво значи това - четем проф. Венедиков;
чл. 114, ал. 1, б. "а", абзац второи, предл. последно - гласност;
чл. 114, ал. 1, б. "б" абзац втори, предл. първо - противопоставимост;
чл. 114, ал. 1, б."в" - противопоставимост;
чл. 114, ал. 2 - процесуалноправен характер на вписването на ИМ - има вече и ТР на ВКС;
чл. 115, ал. 2 предл. последно - загуба на действие на вписването;
чл. 115 ал. 4 - действие на решението спрямо трети лица по невписана ИМ.
За ипотеките и възбраните няма да говорим - за тях се знае, че пораждат действие едва след вписването им
Отделно, че в ЗС законовата делегация предвидена в чл. 116 е за уреждане на подробностите относно начина на вписването и относна таксите, коите се събират при вписването в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.
Не е предвидено МС да дава дафиниция за действието на вписването, каквото той (МС) си е позволил да направи в чл. 1 на ПВп.
Това зоконодателят е сторил в замия закон, като е дефиренцирал действието на вписания акт според вида му.
Но МС е пропуснал да определи таксите за вписване именно в ПВп, каквото задължение му е вменено да направи, именно в този поднормативен акт.
И не ни питайте в някои случаи как и каква такса да определяме и по чия сметка да бъде внесена - на АВ или на РС
В ЗС има предвидено различно действие на вписването за различните актове.
чл. 113 - противопоставимост - какво значи това - четем проф. Венедиков;
чл. 114, ал. 1, б. "а", абзац второи, предл. последно - гласност;
чл. 114, ал. 1, б. "б" абзац втори, предл. първо - противопоставимост;
чл. 114, ал. 1, б."в" - противопоставимост;
чл. 114, ал. 2 - процесуалноправен характер на вписването на ИМ - има вече и ТР на ВКС;
чл. 115, ал. 2 предл. последно - загуба на действие на вписването;
чл. 115 ал. 4 - действие на решението спрямо трети лица по невписана ИМ.
За ипотеките и възбраните няма да говорим - за тях се знае, че пораждат действие едва след вписването им
Отделно, че в ЗС законовата делегация предвидена в чл. 116 е за уреждане на подробностите относно начина на вписването и относна таксите, коите се събират при вписването в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.
Не е предвидено МС да дава дафиниция за действието на вписването, каквото той (МС) си е позволил да направи в чл. 1 на ПВп.
Това зоконодателят е сторил в замия закон, като е дефиренцирал действието на вписания акт според вида му.
Но МС е пропуснал да определи таксите за вписване именно в ПВп, каквото задължение му е вменено да направи, именно в този поднормативен акт.
И не ни питайте в някои случаи как и каква такса да определяме и по чия сметка да бъде внесена - на АВ или на РС
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
neutralen написа:Точно цитирания в "болт" текст е грешния извод на съда
Не се наемам да коментирам дали определението на ВКС е "грешно" или не, но същото е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което има характер на задължителна практика. Идеята на съда е, че транслативният ефект настъпва със завършване на фактическия състав на апорта, като вписването в служба по вписванията не е част от този фактически състав. Всъщност, има много други актове за собственост, при които транслативният ефект не настъпва с вписването им, а в един по-ранен момент - напр. актовете за държавна/общинска собственост, решенията на поземлените комисии, дори и постановленията за възлагане - съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК транслативният ефект настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане (посл. изм. ДВ, бр. 49 от 2012г.), а не с вписването му. Действително при вписването на апорта съдията по вписванията проверява правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ), но той може да постанови отказ само при липсата на някое от изискванията по чл. 6, ал. 1-3 от Правилника за вписванията. Парадоксално, съдията по вписванията проверява собствеността, но дори да установи, че имотът не е бил на праводателя, не може да постанови отказ за вписване (или ако постанови такъв, същият ще бъде атакуван и отменен). По същия начин например съдията няма право да откаже вписване на възбрана върху имот, който не е на длъжника, дори и да вижда това. Знам, че Каранедев не е съгласен с тази теза, но освен него друг почти никой съдия по вписванията не би постановил отказ за вписване на такава възбрана.
n_ikito написа:Напълно споделям мнението на Калахан. НО ... Имотен регистър в БГ няма.
Приемам забележката, макар че аз използвам това понятие (имотен регистър) не в буквалния смисъл на думата, а по инерция, за да отгранича регистрите, водени от службите по вписванията, от другите регистри към Агенция по вписванията - Търговски регистър, БУЛСТАТ и РИОС.
karanedeff написа:За ипотеките и възбраните няма да говорим - за тях се знае, че пораждат действие едва след вписването им
Ние може и да го знаем, но някои от НАП не го знаят и си мислят, че постановлението за налагане на възбраната поражда действие от издаването му...Това между другото е интересен парадокс, защото в службата по вписванията може да се впише и постановление за възбрана по ДОПК, което още не е влязло в сила (и подлежи на атакуване по чл. 197 ДОПК), но пък съгласно чл. 197, ал. 6 ДОПК обжалването не спира изпълнението му...
Извинявам се за лекото отклонение от темата.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
kalahan2008 написа:Знам, че Каранедев не е съгласен с тази теза, но освен него друг почти никой съдия по вписванията не би постановил отказ за вписване на такава възбрана.
Колега, Калахан не съм постановявал НИКОГА такъв отказ - използвам правилата на телефонното право - дори и с вашата кантора сме имали такъв случай - възбраната върху чужд имот, нека го кажа простичко - е безсмислена, и само ще доведе до завъртане на съдебната машина на празни обороти.
И с вашата кантора и с други колеги при такива случаи сме намирали подходящо решение за да се обезпечи изпълнителното производство.
Постановявал съм отказ при наличие на вече вписана възбрана за вписване на акт на разпореждане с възбранения имот, постановявал съм и спиране на вписването до приключване на изпълнителното производство, но както ти отбеляза в една друга тема догматичното мислене, респективно практика изостава от реалностите на живота и горко им на кредиторите.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Харесва ми дискусията, точно заради факта че изразените мнения отразяват различните разбирания на участниците във Форума.Предварително направих уговорката, че моето мнение е различно от това на някои съдебни решения, вкл. на ВКС, поради което се подразбира, че предмет на спора не е задължителния характер на ТР, а тяхната правилност.Основния спорен въпрос все още е дали вписването по реда на чл.73 от ТЗ е елемент от фактическия с
ъстав на апорта, пораждащ т.н. транслативен ефект - момента на прехвърляне правото на собственост.
Нещата се свеждат до това как всеки от нас тълкува и разбира относимите към случая правни норми. Колегите обръщат внимание в/у значението на вписването спроред ЗС и Пр.вп. Моят подход е малко по-различен. Разсъжденията са ми в посока как настъпва транслативния ефект - необходими са волеизявленията на прехвърлителя и приобретателя и волеизявлението на едно дл.лице, което удостоверява прехвърлянето на собствеността. При нотариалното производство това е удостоверителното волеизявление на нотариуса, обективирано в НА. При апортната вноска, това е удостоверителното волеизявление на Съдията по вписванията, обективирано в направеното вписване.
Посочихме значението на вписването според ЗС и Пр.вп. Но вписването не е регламентирано само там а и в ТЗ и в частност в цитирания чл.73 от ТЗ, където на вписването се предава друг смисъл, различен от този на ЗС. ТЗ е СПЕЦИАЛЕН по отношение на ЗС. Когато има два закона, уреждащи една и съща материя, единия от които общ/ЗС/ а другия специален/ТЗ/, се прилагат разпоредбите на специалния закон. За това вписването по чл.73 от ТЗ е удостоверително волеизявление на дл.лице/Съдия по вписв./ за направения апорт, поради което вписването се явява елемент от фактическия състав на апорта. Обратната теза, че апорта настъпва със сключването на Учредителния договор, според мен е несъстоятелна, тъй като при нея липсва един от съществените елементи на състава - удостоверително волеизявление на някое дл.лице, че прехвърлянето на собств. действ. е извършено.
ъстав на апорта, пораждащ т.н. транслативен ефект - момента на прехвърляне правото на собственост.
Нещата се свеждат до това как всеки от нас тълкува и разбира относимите към случая правни норми. Колегите обръщат внимание в/у значението на вписването спроред ЗС и Пр.вп. Моят подход е малко по-различен. Разсъжденията са ми в посока как настъпва транслативния ефект - необходими са волеизявленията на прехвърлителя и приобретателя и волеизявлението на едно дл.лице, което удостоверява прехвърлянето на собствеността. При нотариалното производство това е удостоверителното волеизявление на нотариуса, обективирано в НА. При апортната вноска, това е удостоверителното волеизявление на Съдията по вписванията, обективирано в направеното вписване.
Посочихме значението на вписването според ЗС и Пр.вп. Но вписването не е регламентирано само там а и в ТЗ и в частност в цитирания чл.73 от ТЗ, където на вписването се предава друг смисъл, различен от този на ЗС. ТЗ е СПЕЦИАЛЕН по отношение на ЗС. Когато има два закона, уреждащи една и съща материя, единия от които общ/ЗС/ а другия специален/ТЗ/, се прилагат разпоредбите на специалния закон. За това вписването по чл.73 от ТЗ е удостоверително волеизявление на дл.лице/Съдия по вписв./ за направения апорт, поради което вписването се явява елемент от фактическия състав на апорта. Обратната теза, че апорта настъпва със сключването на Учредителния договор, според мен е несъстоятелна, тъй като при нея липсва един от съществените елементи на състава - удостоверително волеизявление на някое дл.лице, че прехвърлянето на собств. действ. е извършено.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
neutralen написа:Посочихме значението на вписването според ЗС и Пр.вп. Но вписването не е регламентирано само там а и в ТЗ и в частност в цитирания чл.73 от ТЗ, където на вписването се предава друг смисъл, различен от този на ЗС. ТЗ е СПЕЦИАЛЕН по отношение на ЗС. Когато има два закона, уреждащи една и съща материя, единия от които общ/ЗС/ а другия специален/ТЗ/, се прилагат разпоредбите на специалния закон. За това вписването по чл.73 от ТЗ е удостоверително волеизявление на дл.лице/Съдия по вписв./ за направения апорт, поради което вписването се явява елемент от фактическия състав на апорта. Обратната теза, че апорта настъпва със сключването на Учредителния договор, според мен е несъстоятелна, тъй като при нея липсва един от съществените елементи на състава - удостоверително волеизявление на някое дл.лице, че прехвърлянето на собств. действ. е извършено.
харесват ми твоите разсъждения и ако някой ден станеш окръжен или върховен съдия дано да промениш догматичното мислене и практика
и за да не преразказвам отново колегата Калахан ето поста му, на който се позовах по горе
kalahan2008 написа:Наскоро с учудване разбрах от една колежка, която беше първи курс в НБУ, че при тях по ОТП не се преподава темата "Тълкуване в правото". Поради моите специфични интереси към херменевтиката навремето по ОТП писах курсова работа именно за тълкуването, а впоследствие попаднах и на една малко по-философска статия за юридическата херменевтика в едно издание именно на НБУ...уви, темата за тълкуването се избягва като че ли от преподавателите - просто заради все още живия догматичен стил на преподаване в родните ни университети, съгласно който истина е само това, което ти се преподава гуруто от високата катедра. Липсва комуникация и размяна на идеи между студенти и преподаватели не само на лекции, но и на упражнения. В малкото предмети, по които са се опитвали да ни накаратда мислим (Конституционно, Вещно, Облигационно, гр. процес) пак в крайна сметка е имало лек догматичен привкус и решението на казуса е било това, което асистентът счита за верен. Същото се наблюдава не само в легислатурата, но и в практиката. Резултат на натрапван с векове в българското общество авторитарен стил на лидерство и общуване.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
колеги, може ли да посочите пратктика, която е различна от цитираната, която се явява задължителна- моля
- yullli
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 17 Юли 2012, 12:20
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
Здравейте,
Темата е изключително интересна и спорна от доста време
Ще си позволя да копирам част от една моя статия по въпроса, писана през 2006 г.:
"По-сложен е въпросът относно момента на прехвърляне на собствеността. По силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При апорта, обаче, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ, според която, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството представя за вписване в службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор (при учредителен апорт), а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя (при последващ апорт), като при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Тъй като апортът се извършва чрез последователност от отделни писмени волеизявления на вносителя (молба предложение, оценка и пр.) и на дружеството (решение за приемане на апорта и за изменение на дружествения договор), без да съществува законово изискване за съставянето на единен нотариално изповядан акт, при последващ апорт на вещно право върху недвижим имот следва изрично да се предвиди, че настъпването на вещно прехвърлителния ефект следва вписването от съответния съдия по вписванията на нотариално завереното съгласие на вносителя, придружено от нотариално заверено извлечение от решението на дружеството за съответно изменение на дружествения договор."
Статията е „Относно правната същност на апорта на вещно право в търговско дружество”, сп. “Пазар и право”, кн. 11, 2006, стр. 5-12.
Становището се споделя и от Стоянов, В., Непарични вноски. С., 2005, с. 88-89.
По този въпрос са мислели и Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 221 и сл., както и Диков, Л., Курс по търговско право. С., 1935, с. 206.
В този смисъл споделям, че при апорта по подходящо би било разрешението, дадено при обезпеченията - конститутивно действие на вписването в имотния регистър и "изнесена" проверка на собствеността при съдията по вписванията, но за съжаление de lege lata ВКС има пълното право да постанови подобна задължителна практика. При липса на изрична разпоредба, която да изключва действието на вписването по чл. 113 ЗС, петата алинея на чл. 73 ТЗ само подсказва какво би трябвало да е правилното разрешение, но за съжаление не прави пълната крачка до него...
За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!
Темата е изключително интересна и спорна от доста време
Ще си позволя да копирам част от една моя статия по въпроса, писана през 2006 г.:
"По-сложен е въпросът относно момента на прехвърляне на собствеността. По силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При апорта, обаче, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ, според която, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството представя за вписване в службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор (при учредителен апорт), а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя (при последващ апорт), като при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Тъй като апортът се извършва чрез последователност от отделни писмени волеизявления на вносителя (молба предложение, оценка и пр.) и на дружеството (решение за приемане на апорта и за изменение на дружествения договор), без да съществува законово изискване за съставянето на единен нотариално изповядан акт, при последващ апорт на вещно право върху недвижим имот следва изрично да се предвиди, че настъпването на вещно прехвърлителния ефект следва вписването от съответния съдия по вписванията на нотариално завереното съгласие на вносителя, придружено от нотариално заверено извлечение от решението на дружеството за съответно изменение на дружествения договор."
Статията е „Относно правната същност на апорта на вещно право в търговско дружество”, сп. “Пазар и право”, кн. 11, 2006, стр. 5-12.
Становището се споделя и от Стоянов, В., Непарични вноски. С., 2005, с. 88-89.
По този въпрос са мислели и Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 221 и сл., както и Диков, Л., Курс по търговско право. С., 1935, с. 206.
В този смисъл споделям, че при апорта по подходящо би било разрешението, дадено при обезпеченията - конститутивно действие на вписването в имотния регистър и "изнесена" проверка на собствеността при съдията по вписванията, но за съжаление de lege lata ВКС има пълното право да постанови подобна задължителна практика. При липса на изрична разпоредба, която да изключва действието на вписването по чл. 113 ЗС, петата алинея на чл. 73 ТЗ само подсказва какво би трябвало да е правилното разрешение, но за съжаление не прави пълната крачка до него...
За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!
Стоян Ставру
д-р по гражданско и семейно право
Блог: http://challengingthelaw.com/
Най-четена тема:
"Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)"
—
Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!
д-р по гражданско и семейно право
Блог: http://challengingthelaw.com/
Най-четена тема:
"Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)"
—
Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!
- stoyan_stavru
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 05 Мар 2011, 11:50
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
В стария ТЗ няма аналог на разпоредбата на чл.73 ал.5 от сега действащия ТЗ.
Според проф. К. Кацаров при апорта има 2 фази - внасяне на апорта и изпълнение на апорта.Прехвърлянето на собствеността /изпълнението на апорта/ настъпва "с висването на устава в търговския регистър и обнародването му."
Горното становище се подържа и от колегата Калахан.
При това положение остава открит въпроса - какво е правното значение на цитирания чл.73, ал.5 от ТЗ.
Според мен, производството по вписване по реда на горната разпоредба представлява особено нотариално производство, развиващо се пред съдията по вписванията, чието удостоверително волеизявление представлява самото вписване с което се удостоверява, че апортирания имот е станал собственост на съответното дружество.
Затова Съдията по вписванията има право да откаже вписване, ако установи, че имота не е собственост на прехвърлителя/апортьора/, или не са налице предпоставките като за едно нотариално производство - док. за собственост, скица на имота, оценка на имота, платена ДТ за прехвърлянето, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК.
Следователно - вписването по реда на чл.73 ал.5 от ТЗ е елемент от фактическия състав на апорта - няма ли вписване, няма прехвърляне на собствеността/няма апорт/.
Според проф. К. Кацаров при апорта има 2 фази - внасяне на апорта и изпълнение на апорта.Прехвърлянето на собствеността /изпълнението на апорта/ настъпва "с висването на устава в търговския регистър и обнародването му."
Горното становище се подържа и от колегата Калахан.
При това положение остава открит въпроса - какво е правното значение на цитирания чл.73, ал.5 от ТЗ.
Според мен, производството по вписване по реда на горната разпоредба представлява особено нотариално производство, развиващо се пред съдията по вписванията, чието удостоверително волеизявление представлява самото вписване с което се удостоверява, че апортирания имот е станал собственост на съответното дружество.
Затова Съдията по вписванията има право да откаже вписване, ако установи, че имота не е собственост на прехвърлителя/апортьора/, или не са налице предпоставките като за едно нотариално производство - док. за собственост, скица на имота, оценка на имота, платена ДТ за прехвърлянето, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК.
Следователно - вписването по реда на чл.73 ал.5 от ТЗ е елемент от фактическия състав на апорта - няма ли вписване, няма прехвърляне на собствеността/няма апорт/.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
stoyan_stavru написа:За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!
Моето мнение е, че към настоящия момент последното изречение на чл. 73, ал. 5 ТЗ няма особен смисъл, поради факта, че тази норма не делегира на съдията по вписванията правомощията да извършва нотариални действия. Нотариални действия могат да се извършват единствено от нотариуса (чл. 2, ал. 1 ЗННД), като с такива правомощия съдията по вписванията разполага само в случаите на чл. 48 ЗННД. Извън чл. 48 ЗННД съдията по вписванията разполага само с правомощията, посочени в Правилника за вписванията. В този смисъл е следното определение:
Основанията, на базата на които съдията по вписванията може да постанови отказ, са изчерпателно изброени в следното определение на ВКС:
Какво би се случило, ако апортиращият се легитимира като собственик на имота на базата на един акт за собственост, а трето лице се легитимира на базата на друг акт? Следва ли съдията по вписванията да преценява кой е собственикът на имота? Не и при липсата на единен имотен регистър (както посочи n_ikito), въз основа на който съдията по вписванията да обоснове своя отказ.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска
При тълкуването на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ лично аз изхождам от тълкувателното правило, според което ако една правна норма може да се тълкува по два различни начини - един, при който няма смисъл (съдията по вписванията прави проверка, но нищо не може да направи, ако установи, че апортиращият не е собственик), втори, при който има (съдията по вписванията прави проверка и ако установи, че апортиращият не е собственик, постановява отказ за вписване), трябва да се предпочете вторият. Още повече, текстът е изричен и съдържа в себе си възлагане на конкретна проверка, която следва да бъде извършена от съдията по вписванията.
Според мен в хипотезата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ не става въпрос за възлагане на нотариални правомощия на съдията по вписванията, а за възлагане на допълнителна проверка, която трябва да бъде осъществена от него в производството по вписване. Тя не превръща съдията по вписванията в нотариус, нито производството - в такова за изповядване на нотариална сделка: страните веча са направили валидни волеизявления и не се изповядва нотариален акт. Тя обаче дава специално основание за отказ за вписване - когато проверката достигне до извода, че имотът не е притежание на апортиращия.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ е един от малкото случаи, в които законът явно гласува доверие на съдията по вписванията, като му възлага функции по охрана на гражданския оборот и излиза от наложилия се напоследък образ на съдията по вписванията като технически регистратор на представяни пред него актове (материализиращи гражданскоправни сделки). Струва ми се, че не само на буквата, но и на точния смисъл на закона, ще противоречи простото игнориране на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ и разглеждането му единствено като "празнонормословие".
От друга страна обаче, възлагането на подобна проверка на собствеността в тежест на съдията по вписванията само по себе си не променя правното действие на извършеното след такава проверка вписване в имотния регистър (ще използвам този термин, въпреки че имотния регистър все още не се е родил, макар и да има частично "разкритие" в определени райони на страната ). Правното действие на вписването остава такова, каквото е предвидено в чл. 113 ЗС, и при липса на изрична, предвиждаща друго разпоредба, разглеждането на апорта като динамичен фактически състав, включващ в себе си и вписване в имотния регистър има характера по-скоро на предложение de lege ferenda.
Според мен в хипотезата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ не става въпрос за възлагане на нотариални правомощия на съдията по вписванията, а за възлагане на допълнителна проверка, която трябва да бъде осъществена от него в производството по вписване. Тя не превръща съдията по вписванията в нотариус, нито производството - в такова за изповядване на нотариална сделка: страните веча са направили валидни волеизявления и не се изповядва нотариален акт. Тя обаче дава специално основание за отказ за вписване - когато проверката достигне до извода, че имотът не е притежание на апортиращия.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ е един от малкото случаи, в които законът явно гласува доверие на съдията по вписванията, като му възлага функции по охрана на гражданския оборот и излиза от наложилия се напоследък образ на съдията по вписванията като технически регистратор на представяни пред него актове (материализиращи гражданскоправни сделки). Струва ми се, че не само на буквата, но и на точния смисъл на закона, ще противоречи простото игнориране на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ и разглеждането му единствено като "празнонормословие".
От друга страна обаче, възлагането на подобна проверка на собствеността в тежест на съдията по вписванията само по себе си не променя правното действие на извършеното след такава проверка вписване в имотния регистър (ще използвам този термин, въпреки че имотния регистър все още не се е родил, макар и да има частично "разкритие" в определени райони на страната ). Правното действие на вписването остава такова, каквото е предвидено в чл. 113 ЗС, и при липса на изрична, предвиждаща друго разпоредба, разглеждането на апорта като динамичен фактически състав, включващ в себе си и вписване в имотния регистър има характера по-скоро на предложение de lege ferenda.
Последна промяна stoyan_stavru на 21 Авг 2012, 10:31, променена общо 1 път
Стоян Ставру
д-р по гражданско и семейно право
Блог: http://challengingthelaw.com/
Най-четена тема:
"Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)"
—
Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!
д-р по гражданско и семейно право
Блог: http://challengingthelaw.com/
Най-четена тема:
"Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)"
—
Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!
- stoyan_stavru
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 05 Мар 2011, 11:50
24 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта