начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

конкуренция между възбрана и апортна вноска



Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска

Мнениеот karanedeff » 21 Авг 2012, 10:09

kalahan2008 написа:
stoyan_stavru написа:За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!

Моето мнение е, че към настоящия момент последното изречение на чл. 73, ал. 5 ТЗ няма особен смисъл, поради факта, че тази норма не делегира на съдията по вписванията правомощията да извършва нотариални действия. Нотариални действия могат да се извършват единствено от нотариуса (чл. 2, ал. 1 ЗННД), като с такива правомощия съдията по вписванията разполага само в случаите на чл. 48 ЗННД. Извън чл. 48 ЗННД съдията по вписванията разполага само с правомощията, посочени в Правилника за вписванията. В този смисъл е следното определение:
Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху спазване изискването на § 8 ПР на ЗУТ обаче не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Преценката дали дворищнорегулационният план по отношение на имота, предмет на разпореждането, е приложен и със същия може да бъде извършена сделка на разпореждане, се извършва от изповядващия тази сделка нотариус. В представения за вписване акт обаче имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран и то с оглед на неговия актуален регулационен статут, в който смисъл са и предвидените в чл. 6 от Правилника за вписванията изисквания, на които трябва да отговаря подлежащият на вписване акт.

Основанията, на базата на които съдията по вписванията може да постанови отказ, са изчерпателно изброени в следното определение на ВКС:
Според разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С приложеното към изложението на касатора определение от 09.02.2009 г. по ч. гр. д. № 49/2009 г. по описа на Добрички окръжен съд, е прието, че в производството по вписване, съдията по вписванията следва да извърши единствено преценката за това: подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от Правилника за вписванията и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена от закона форма, но не би могъл да определи действителността на акта, който е заявен за вписване, тъй като това дали поражда права или не, не може да бъде проверявано в едно охранително производство по инициатива на съдията по вписване.
При тези данни касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е противоречиво решаван правен въпрос относно обхвата на компетентността на съдията по вписванията, свързано с възможността за преценка относно същността и съдържанието на сделката, обективирана в акта, подлежащ на вписване.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В Правилника за вписванията, раздел втори-Вписване на актове относно недвижими имоти-член 4 и сл. от същия, очертава кръга на актовете, подлежащи на вписване, тези които не подлежат на вписване, както и съдържанието на подлежащите на вписване актове и процедурата по вписване, а също и действията на съдията по вписванията, които последният осъществява в тази връзка. От съдържанието на тези норми следва извода, че когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1. ако актът не подлежи на вписване, 2. ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията-официален документ или частен документ във формата на нотариален акт с нотариална заверка на подписите, 3. ако актът няма необходимото съдържание-индивидуализация на страните и на имота/ако се отнася до конкретен имот/, 4. ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата държавна такса по вписването/ако се дължи такава/. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

Какво би се случило, ако апортиращият се легитимира като собственик на имота на базата на един акт за собственост, а трето лице се легитимира на базата на друг акт? Следва ли съдията по вписванията да преценява кой е собственикът на имота? Не и при липсата на единен имотен регистър (както посочи n_ikito), въз основа на който съдията по вписванията да обоснове своя отказ.


Колега, Калахан, в тези определения се цитира част от монографията на проф. В. Стоянов - Имотен регистър, БАН, Институт за правни науки, С., 2006 стр. 111 - там проф. Стоянов е изброил първо , второ и трето.
Това третото бе изпуснато още в първото такова определение на ВКС в състав председателстван от съдия, който по принцип не би следвало да гледа дела по откази на съдии по вписванията заради конфликт на интереси и от там тръгна, че се не видя. Това третото казано от проф. Стоянов вече наново е върнато към нов живот в предговора на проф. д-р Матеева към книгата на д-р Ставру Отказът на съдията по вписванията ФЕНЕЯ издателство за правна литература, С., 2012 стр. 14 под линия. Като тя добавя и четвърто изискване.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска

Мнениеот n_ikito » 21 Авг 2012, 11:26

ВКС има и 'обратна' на цитираната от колегата практика, при това разглеждаща не вписването в общия случай, а именно правата и задълженията на съдията по вписванията в хипотезата на чл.73 ал.5 ТЗ

Определение № 623 от 18.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 476/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева
"Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ регламентира задължението на съдията по в. да извърши проверка на правата на вносителя, когато апортната вноска има за предмет вещно право върху недвижима вещ. Тази проверка изисква съдията по в. да удостовери, че правото на собственост върху недвижимата вещ - предмет на апорта принадлежи на вносителя. За да бъде извършена необходимата съгласно посочения законов текст проверка, пред съдията по в. следва да бъдат представени документите за собственост върху недвижимия имот. Правото на собственост върху обекта на вноската подлежи на доказване, както пред съдружниците, респективно акционерите, така и пред съдията по вписванията. При непредставяне на доказателства за собственост на апортирания имот съдията по в. има право да откаже вписване на направения апорт."

Целият съдебен акт - http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/ ... 5861#p5861
n_ikito
Активен потребител
 
Мнения: 1005
Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33

Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска

Мнениеот kalahan2008 » 21 Авг 2012, 20:07

Не мога да се съглася с изложеното в последното цитирано Определение № 623 от 18.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 476/2010 г., II т. о., ТК, и по-специално становището, че "Правото на собственост върху обекта на вноската подлежи на доказване, както пред съдружниците, респективно акционерите, така и пред съдията по вписванията. При непредставяне на доказателства за собственост на апортирания имот съдията по в. има право да откаже вписване на направения апорт."
Никъде в ТЗ или ПВ не е предвидено задължение за заявителя да представи горепосочените документи. От друга страна такова задължение (да се представят документите, удостоверяващи правото на собственост върху апортирания имот) действително е налице, но в регистърното производство пред ДЛР към търговския регистър - съгласно чл. 72 ТЗ "Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му", както и съгласно изискванията на чл. 20, т. 2, б. б от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. На практика правата на апортиращия се проверяват, но не в производството при съдията по вписванията, а от ДЛР. В противен случай ще се стигне до парадоксалната ситуация собствеността да се проверява и от ДЛР, и от съдията по вписванията.
Що се отнася до становището, че вписването в СВ било част от фактическия състав на апорта, още две решения на ВКС (същият докладчик - Емилия Василева) са в обратната посока:
Вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети лица, които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласие на вносителя, е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си.

Абсолютно същото становище (дословно) е изказано и в Решение № 151 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: конкуренция между възбрана и апортна вноска

Мнениеот karanedeff » 22 Авг 2012, 18:25

интересното е, че теоретичното, научното тълкуване на взаимодействието на правните норми от различни нормативни актове, както по матрерия така и по степен, изпреварва практиката и както самият ти писа в друга тема - цитирал съм те - догматичното мислене в правото е нещо страшно и често спира развитието на реалните житейски процеси ... :cry:
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Предишна

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта


cron