Заповед по чл. 410 ГПК и доброволно плащане - обезсилва

[svettoslav]

Освен ответника да е бил с възражение по чл.423 ГПК.И да са го уважили.Но ясно е,че тук няма как ОС да ти присъди разноски по възражението,макар да го "приема"."Приема го",но нещата стават във висящо положение-все едно си подал по чл.414 ГПК.
Не че не е логично да се правят разноски,още повече по чл.423 ГПК,където се предполага,че се събират и доказателства и си става дълга и широка. Не е основателно обаче да се твърди,че по УИ ще се произнасят по тях.Още повече такъв иск може и изобщо да няма! А и законът си го казва ясно-в "съответната инстанция".

[svettoslav]

И ако пък в самия договор за правна помощ е написано 500лв. за ч.гр.д. № ....и за Гр.д. №... (исковото)аз ако съм съдията-бих я резнал за разноските по УИ най-юнашки.
В крайна сметка какви са ти разноските по настоящото дело? 250 ли са или други?

[ivanov_p]

В понеделник имах 8 дела срещу едни хитреци, свикнали да не плащат. Пуснах 8 Заповедни по общо 24-25 фактури, можех да пусна и 50, по едно за всяка фактура и после за лихвите по нея, а можех и едно за всички фактури. Пуснах ги не толкова за разноските, които ще ни присъдят, а за да попреча на длъжника да злоупотребява с правото (не правата си, той няма такива). Отворкото, иначе управител на голямо АД с имоти и машини, но неработещо от 2-3 години, написал "възразявам" и минахме на установителни, където всъщност е брадвата. За да напишеш "възразявам" пари не искат, но по 8 дела трябва да платиш 8 адвокатски хонорара и още толкова + ДТ, като загубиш и тръгнеш да се жалиш. Та преди делото се видяхме с адвокатката му в нейната кантора, защото няма балами да се явяват без пари и тя директно му каза, че всичко е загубено и помоли от негово име да направим споразумение за разсрочено, вместо да образуваме изпълнителни. Ако бях пуснал едно производство адвокатката щеше да ми цъфне в залата и да върши всякакви злоупотреби с ГПК за да изврънка 1-2 заседания отгоре, а после и да обжалва, защото хонорарът по едно дело щеше да е 3-4 пъти по-малък отколкото за осем.

Иначе за разноските не знам за какво са спорели, съдът приема за установено поисканото в заповедното, заедно с разноските, и отделно се произнася за разноските в установителния, затова в заповедното таксата е 2%, а адвокатските върху половината интерес.

[ivan_lawyer]

Жалко, че има такива колеги.

Като имаш иск - пускаш иск. Частичния е отклонение и е разбираемо - висока държавна такса, неяснота в изхода. Но да дробиш отделни производства - не знам на какво прилича.

Впрочем това лесно се парира - тъй като са заведени едновременно - би могло да се иска съединяване за процесуална икономия.

Методологията ще стигне и дотам. Навремето се пускаха последователно искания за обезпечения, за да се уцели подходяща гаранция - нисък размер. Кр. Влахов пресече това с указание да се проверява молителя за предходни искания и така.

[ivanov_p]

Аз щях да ги съединя след образуване за да платя една такса за вещо лице, че то не е една беля, а и по-добре 500 неизвадени от джоба, отколкото 2500, които може би ще влязат, но ме домързя.

Няма как процесуалният закон да съдейства на длъжника, който ясно съзнава, че дължи и използва ГПК за да получи достатъчно време да не плати. Наглецът знае, че дължи, възразява с ясното съзнание, че ще го осъдят, но започва да пищи, че го осъдили на много пари. Не, че мисли да ги плаща, ей така, за световната справедливост и защото ГПК е порта към едно престъпно и разбойническо общество.

Когато през деветдесетте се обсъждаше нов ГПК някой предлагаха да се върне "клетвено изявление" или нещо от рода, не си спомням наименованието, каквото е имало преди девети и чийто смисъл е при иск ответника да заяви клетвено пред съда дали дължи или не и какво точно дължи, със съответните санкции, ако излъже. Аз съм живял в страна с изключително стриктно правораздаване, където при възражение внасяш процент от спорното право, определен според доказателствата от съдията. Ако доказателствата не струват може и да не внесеш нищо, но ако са сериозни внасяш. Съдят се наемател и наемодател и ако наемателят ползва веща е длъжен да плаща наема по сметката на съда, който последствие я присъжда или връща. Тука закъсаш ли първо спираш да плащаш наеми и знаеш, че минимум една година не могат да те изкарат от помещенията.

[Melly]

Дела се печелят, но и се губят.
На "Пейчо" ще му секне кранчето. Въпрос на време и късмет да попадне на колега, който знае че ВКС вече се е произнесъл по въпрос, свързан с любимата му схема, върволица от частични искове, основаващи се на един и същ правопораждащ юридически факт.

[ivanov_p]

ВКС може да се е произнесло, но ако трябва ще се произнесе пак. Причините може да са много, поредното тяхно недомислие, лоша защита, основание с което е сезиран, пълната откъснатост на нашето право от реалността и т.н.
Недомислие е, защото вземането може да се прехвърли на произволен брой цесии и за всяка да се заведе иск, освен ако в решението на ВКС не е указано, че всички цесионери трябва да заведат групов иск срещу длъжника. Не може завеждането на ежемесечни искове за наемнато цена да е допустимо, а ако се натрупат 6 неплатени наема да си длъжен да заведеш един иск?!? Кое може да ме задължи да изчакам неплатените вноски да се натрупат, има някаква сума или срок определен от ВКС?
Все повече нашето право губи връзка с реалността и здравия разум. В момента, особено по поръчките, е масова практика подизпълнителите така да се изсмукват, че натрупват вземания за по няколко милиона и не могат да заведат иск за тях. На мене са ми предлагали вземане за 2.7 млн., с нотариална заверка на подписите, защото дружеството не може да финансира процедурите. По каква правна логика ВКС ги задължава да водят иск за цялото вземане? Имат 1000 лв. за разноски, пускат иск който съответства на 1000 лв. разноски, като го спечелят пускат следващия и т.н. Ако решат ще водят един, ако решат 200.

Критиките към нашата съдебна система за само и единствено защото кредитът не е защитен. Никой в чужбина не го е грижа за обирджии, изнасилвачи и убийци, такива има навсякъде. Западното общество, а вече и цялото световно, е кредитно общество. От хляба до апартамента всичко е на кредит и той не може да е несигурен, защото ще се стигне до разпад на обществото. В същото време нашите законодатели и ВКС всеки ден превземат нови и нови върхове на правното безумие, рушейки основите на правото - "Престъпникът трябва да бъде осъден, длъжникът да бъде принуден да плати".

Отделен е и фактът, че ВКС няма акъл колкото Пейчо, който има нарочна фирма, която води исковете при които има дори бегло подозрение, че делото може да се загуби. Тя ще понесе присъди за милиони в своя вреда, все пак законите и ВКС пазят длъжника, но в интерес на истината нито веднъж не съм осъден на разноски.

[svettoslav]

но в интерес на истината нито веднъж не съм осъден на разноски.

Спокойно.И това ще стане.Няма начин.

[ivanov_p]

но в интерес на истината нито веднъж не съм осъден на разноски.

Спокойно.И това ще стане.Няма начин.

Естествено, че ще стане рано или късно, но все пак аз не съм адвокат и водя само сигурни искове, а не каквито поиска клиента. Рядко пускам спорни, напр. фактури без протоколи и информация дали са отчетени, но при възражение "дим да ме няма".

[kdkrastev1234]

То и за възражението можеш да бъдеш осъден за разноски.