Носи ли нак.отговорност Продавач по пр.дог.

[svetlanaba4eva]

cl.12 e za preddogovorna otgovornost,ne stava za tozi sluchai.moje,ako naprimer,pri dogovarianeto prodavachat e premalchal niakakvi nedostataci na imota,koito ne sa otbeliazani v d-ra/4e ne e v regulacia naprimer/ i koito,ako znaexte,niama6e da skliu4ite d-ra.
ne razbiram,za6to vi e tai nak.otgov!
da ne se izpalni dogovora(obe6tanoto vav va6ia slu4ai)e drugo ne6to,iskate razvaliane na dogovora,t.e.vra6tane na dadenoto,poradi vinovno neizpalnenie+obe6tetenie za vredi+eventualno propusnati polzi,a ako ima ugovorena neustoika,o6te po-dobre!

[Тодор Василев]

Отговорността на продавача е облигационна. Ще дължи връщане на полученото по договора, без правно основание или на отпаднало такова. В случай на договорена неустойка купувача ще има право и на това. Дори и да не договорена неустойка, обезщетение за причинени вреди и/или пропуснати ползи също може да търсена. Относно наказателната отговорност последната може да бъде търсена в случай, че продавача е имал намерение да ви измами. Това обаче е вътрешно убеждение, което трудно се доказва.

[Dr.Hristov]

E kakvo mu ima da se dokazhe?!Choveka e vzel parite,a e prodal imata na drug i ne e vyrnal parite na pyrvija s osnovsnieto naprimer,che gi njama.Ili pyk e prodal imota po dogovor za mnogo po-niska suma ot realnata ili pretendira,che e bil izmamen ot vtorija kupuvach ili....ima mnogo shemi na izmama.

Spored men vikaj na pomosht Makarov ili po-dobre Kalashnikov i Molotov!Uspeh!

[snakemoon]

За всички участници,
Ще си позволя да ви припомня, че съставите на чл.209 и чл.212 от НК изискват пряк умисъл и специална цел. В случай на предварителен договор не може да се говори изобщо за измама. Налице е облигационно отношение. Ако продавача по предварителният договор е подходил недобросъвестно, той дължи обезщетение.
Единственият случай, в който може да се говори за търсене на наказателна отговорност е , ако продавача по предварителният договор не е собственик на вещта предмет на същия договор, и това е обективно препятствие за сключването на окончателен. Само в този случай ще може да се приложат съставите на горепосочените текстове от НК, и то в случай, че не е налице заблуждение на самият продавач относно качеството му на собственик.

[jjjjjjj]

Е колеги, какво ще кажете не продавача по предварителния договор, а купувача да носи наказателна отговорност. Имам един пресен случай, при който продавача по предварителен договор получава капаро, уговарят се за дата на окончателното изслушване и на същата дата продавача "продава" същото жилище на сина си.
Естествено купувача упражнява правата си, като сезира съда с иск по чл. 135 ЗЗД и чл. 19 ал.3 ЗЗД. Започват делата и продавача по предварителния договор заедно със сина си сезират прокуратурата, че продавача не е получил парите по предварителния договор и е бил измамен от купувача.
малко подробности около казуса:
Продавача е женен, но жилището е лична негова собственост - дарение от родителите му. Жена му отказва да продава. Районен съд издава разрешение на основание чл. 23 СК. въз основа на това разрешение е сключен предварителния договор.
Жилището е ипотекирано - падежа наближава и собственика бърза да продава за да избегне принудително изпълнение. Взема капаро, прехвърля на сина си със съгласието на съпругата си и погасяват ипотеката. Естествено капарото не е върнато на купувача по предварителния договор

[N.Kolev]

V tozi sluchaj syvetvam Kupuvacha da se pozove na argumenti tzitirajki kolegite "Makarov","Kalashnikov" ili "Mplptov",inache najma da uspee chrez bylgarskoto pravosydie!

[N.Filchev]

Tova sa prostotii kolega Kolev.Yrjabva da ima te vjara v bylgarskoto pravosydie i v Prokuraturata,kojato syvestno si vyrshi rabotata.

[Анонимен]

Ето какво ще се случи, ако въобще имате късмета да започне дознание:
1. Дознанието ще се води за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК (изп. деяние "въвежда", защото "поддържа" означава, че деецът няма отношение към самото формиране на грешната представа). Защо не чл. 212? Защото:
- предварителният договор не е удостоверителен документ, следователно не може да бъде с невярно съдържание
- в случая не е и неистински ( лег. дефиниция в чл. 93, т. 6 от НК) - подписан е от лицата, които действително са направили волеизявленията
- не е преправен - не са внасяни промени в съдържанието му
2. Няма да може да се докаже субективната страна на престъплението, защото възможните процесуално-следствени действия в тази връзка са главно разпити на свидети:
- разпит на купувача по предварителния договор
- разпит на купувача по договора за покупко-продажба на апартамента - едва ли ще заяви, че към момента на сключване на предварителния договор той и продавачът са имали уговорка след това да сключат договор за покупко-продажба по между си и така да прецакат купувача по предварителния договор
- разпит (в качеството на свидетел) на продавача ("Имах намерение да го продам на Х, но се появи Y и предложи по-висока цена")
3. Няма да се съберат достатъчно доказателства за виновнастта на продавача за извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, следователно няма да бъде уличен. Ако се намери някой да го уличи, прокорорът ще прекрати нак. производство на основание чл. 237, ал.1, т. 2 от НПК (обвинението не е доказано т.е. извършени са всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, събрани са всички обвинителни доказателства и от събрания и проверен по дознанието доказателствен материал не може да се направи единствено възможен извод, че лицето е извършило престъплението, за което е уличено). В по-вероятната хипотеза - да не бъде уличен, дознателят ще изпрати дознанието в прокуратурата с мнение за прекратяване на основание чл. 21, ал.1, т.1 от НПК (липса на престъпление).

[manioka]

Ami kyde ostava fakta,4e prodava4a-izmamnik ne vyrnal polu4enite pari po predvaritelnija dogovor?A javno tova e tzelta na izmamata.
Ako ne mozhe da se dokazhe vina,to kak 6te se finansira izob6to stroitelstvo na apartamenti?!I kak horata 6te si prodavat i kupuvat NI?!

[Анонимен]

В доказателствено отношение тези два проблема се различават. При строителството на апратаменти има много пострадали т.е. много свидетели, самият процес на строителство е свързан с организация и поетапно изпълнение /или липсата на такива/ на строителната дейност, които могат да бъдат проследени, дори документално и косвено доказват целта по 209, ал. 1 НК , от друга страна има възможност да се проследи търговската практика на изпълнителя на строителството и оттам да изкочат много други полезни за конкретния казус нишки и т.н. Тук обаче идва друг проблем - този с наказателно отговорните лица, ако изпълнителят е ТД и обосноваването на личната им отговорност... въобще измамата като цяло е много трудно доказуема. Дали е справедливо или не, това е друг въпрос.
По отношение на невърнатите пари в случая, за който ставаше дума - винаги могат да се дадат показания в стил "бях притиснат финансово, ще ги върна" и да се скалъпи обяснение за какво са му трябвали спешно. Ще се учудите как дори ще се появат доказателства за "спешния разход"! И какво остава? Гр. дело за тези пари, влязло в сила решение и евентулно чл. 293а НК - неизпълнение на влязло в сила решение.

[Иван]

Проблемите с предварителния договор са много. Това произтича от неговата особена същност, и на неговия предмет и дължима престация. Дори в гражданското германско право, от което както знаете българското заимства в значителна степен, предварителният договор се възприема като част от целия договор за прехвърляне на собствеността. Отделно от това там окончателния договор няма вещно-правен ефект както в България.
Нашето право не съдържа подробна правна уредба за предварителния договор. Това е сериозен недостатък, който има своите вече значителни неблагоприятни последици с оглед на времето, в което живеем. Липсата на безспорна наказателна отговорност на недобросъвестния продавач определя този договор като средство за измама. Ако продавача продаде на трето лице, а преди това е взел пари по ПД, и няма имущество, от което купувача по ПД да се удовлетвори, тогава това е чиста измама/разбира се трудно доказуема с оглед на всички посочени по-горе аргументи/.
Аз лично смятам, че е много наложителна законодателна интервенция, която може да бъде в две насоки:
1.Промяна в Закона за собствеността и включване на ПД в списъка на актовете подлежащи на вписване с клауза, че ако имота бъде продаден на трето лице, и купувача по ПД предяви иск по чл.19 ЗЗД, тогава той ще може да бъде противопоставен на вписването, извършено след вписването на ПД. Така всеки купувач трето лице ще може да си направи справка, а правата на купувача по ПД ще са гарантирани.
2.Изрично инкриминиране на продажбата на имот по ПД на трето лице и включването му като състав на измама в НК.

Може да бъде наложена и практика преди тези законодателни промени/ разбира се ако бъдат извършени, в което силно се съмнявам/ от прокуратурата и съда по наказателни дела за приемане като безспорно доказателство за наличието на умисъл вземането на пари по ПД и последваща продажба на трето лице, като продавача бъде осъждан за измама.

[Dr.Hristov]

To i sega mozhe da se vpishe PD i da se vpishe ipoteka za sumata po tozi dogovor.Ne mislja,4e ne mozhe da se prilozhi 4l.209-211.Ima takava praktika.