zakon za veroizpovedanijata

[zashtitnik]

Uvazhaemi kolegi,
v momenta ima goljamo razdvizhvane okolo novija zakon za veroizpovedanijata. Diskusijata e mnogo usilna. Poslednija proektozakon e sashtestveno usavarshenstvan v sravnenie s predishnite. V nego obache e nalice diskriminacia i privilegia za opredeleno izpovedanie, koeto za modernoto zakonodatelstvo ot koeto se nuzhdaem e nedopustimo. Vse pak zhiveem v 21 vek a ne v 18-ti.
Precenete sami za texta v chl. 11 . Shte se radvam da mnenieto vi.
Sledva texta na zakonoproekta:

aПроект!



Закон за вероизповеданията

Глава първа

Общи положения

Чл. 1. Този закон урежда правото на вероизповедание на всички лица, намиращи се под юрисдикцията на Република България и неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.

Чл.2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува - свободно своето вероизповедание – индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Чл. 3. (1) Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание.
(2) Религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени с Конституцията и закона.

Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
(2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната органиазация на самоуправляващите се религиозни институции.
(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(4) Не се допуска дискриминация на верска основа.



Глава втора

Право на вероизповедание.


Чл. 5 (1) Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждеие, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и др.
(2) Верското убеждение може да се изрази в осъществяване на съответни, обичаи, ритуали, или богослужения.
(3) Верското убеждение се изразява частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност или в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично – когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност.

Чл. 6 Правото на вероизповедание включва и следните права:
1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;
2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;
3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;
4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали за обредите и обичаите на една религия или вяра;
5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;
6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор;
7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според организациите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според организациите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;
8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;
9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;
10. да се установяват и подъдржат връзки в страната ии чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.

(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените си убеждения.

Чл. 7 (1) Свободата на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на лицата под юрисдикцията на Република България. Не могат да се регламентират други – различни от изброените – основания за ограничаване правото на вероизповедание.
(2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения не могат да се използват за политически цели.
(3) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция.
(4) Религиозните общности и институции не могат да привличат лица, ненавършили 18 години, ако има изрично несъгласие на техните родители, настойници или попечители.

Чл. 8 (1) Правото на вероизповедание може да се ограничи само с решение на съда при условията на състезателен процес ако са нарушени изискванията на чл. 7.
(2) Компетентен да се произнесе в този случай е Софийския градски съд като първа инстанция.

Чл. 9. Ограничаване правото на вероизповедание може да се изрази в:
спиране на разпространението на дадено печатно произведение;
спиране на издателската дейност;
ограничаване на публичните изяви;
отнемане регистрацията на образователно, здравно или социално заведение;
преустановяване на дейността за срок до 6 месеца;
отнемане на регистрацията юридическото лице на вероизповеданието.

Чл. 10. Отделните вероизповедания се характеризират помежду си с наименованието си, верските убеждения и физическите лица, съставляващи религиозните им общности.
Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляемата Българска Православна Църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Света, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон или подзаконов акт.

Чл. 12. (1) Връзките на религиозните институции с държавата и свързаната с тях документация се осъществяват на официалния български език.
(2) При извършване на различни ритуали и в богослужението, може да се използва друг език, по избор на религиозната общност и според традицията на нейната практика.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещенеие. Сгради на вероизповеданията се изглаждат при спазване на Закона на устройствот на територията и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.
(2) Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове.

Чл. 14. Тайната на изповедта е неприкосновена. Никой свещенослужител не може да бъде принуждаван да свидетелства или да дава информация за факти и обстоятелства, които са му станали известни при изповед.






Глава трета
Регистрация

Чл. 15. Религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон.

Чл. 16. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийски градски съд.

Чл. 17. Съдебното производство по регистрацията се извършва по реда на глава 46 от ГКП.

Чл. 18. Софийският градски съд може да изиска експертно заключение във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция “Вероизповедания”.

Чл. 19. Уставът на вероизповеданието трябва да включва задължително:
1. наименованието и седалището на вероизповеданието;
2. кратко изложение на верското убеждение;
3. структурата и органите на вероизповеданието;
4. начина на определянето на управителните органи и продължителността на техния мандат;
5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, начина на определянето, подмяната или заместването им, както и продължителността на техния мандат;
6. нвачините, по които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на верозиповеданието;
7. вътрешно-имуществените отношения;
8. начина за прекратяване и ликвидация.

Чл. 20. Софийският градски съд води публичен регистър на религиозните институции, в който се вписват:
1. съдебното решение за регистрация;
2. наименование и седалище;
3. органи на управление и представителствот;
4. имената на лицата, представляващи религиозната институция.

Чл. 21. (1) Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.
(2) Местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място където е седалището им при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.
(3) Заявлението по ал. 2 включва:
1. съдебното решение на Софийски градски съд за регистрация на вероизповеданието и неговото централно ръководство, съответно пълномощно на лицето, упълномощено от централното ръководство.
2. Удостоверение от централното ръководство за лицата, които го представляват в съответната община, седалището и адреса на местното подразделение.
(4) Кметът уведомява Дирекция “Вероизповедания” за извършеното вписване в 3-дневен срок от вписването в регистъра.
(5) В общинската администрация се води регистър на местните поделения на вероизповеданията.

Чл. 22. Ако е допустимо според устава на съответното вероизповедание, местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд според населеното място, където е седалището им.


Глава четвърта
Имущество и финанси


Чл. 23. (1) Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице по реда на този закон имат право на свое имущество.
(2) Имуществото на религиозните организации може да включва: право на собственост върху имот; ограничени вещни права над имоти; плодове от стопанисването на имоти, в т.ч. и наеми; печалби илидивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества; право на собственост върху движими вещи, в т.ч. и ценни книжа; права по Закона на авторското право и сродните му права; приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
(3) Не се допуска за издържане на институции на вероизповедание принудително да се събират суми от членове на религиозната общност или те да бъдат задължавани да правят дарения.
(4) Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общински бюджет.

Чл. 24. Разпореждането с имуществата на вероизповеданията се урежда в техните устави.

Чл. 25. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.
(2) Дейността по ал. 1 не се смята за търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
(3) Молитвени домове, храмове, манастири, предмети и лица, свързани с богослужебната дейност, не могат да бъдат използвани с цел реклама от търговци по смисъла на Търговския закон, без изричното съгласие на съответното вероизповедание.

Чл. 26. Регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат за своя сметка гробищни паркове.

Чл. 27. (1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този законвероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други фианансови и икономически облекчения, при условията и по ред, определен в съответните специални закони.
(2) Когато вероизповеданията използват преференции по ал. 1 годишните им счетоводни отчети подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. В тези случаи заверените годишни финансови отчети на вероизповеданията, в частта им за ползваните преференции се представят в Министерство на финансите.
(3) При констатиране на закононарушения Министерство на финансите уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.

Чл. 28. Вероизповедание, придобило статут на юридическо лице по смисъла на този закон, може да създава и да участва в субекти на търговското право.

Чл. 29. (1) Граждани могат да създават юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизоведание / Вариант: придобило статут на юридическо лице/ след предварително съгласие на съответната религиозна институция.

(2) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1 нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание.

Чл. 30. Разпределението на държаната субсидия за регистрираните вероизповедания се извършва с годишния закон за държавния бюджет.

Чл. 31. Трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство.

Глава пета
Лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията



Чл. 32. (1) Вероизповеданията, регистрирани по реда на този закон, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения.
(2) Лечебните, социални и образователни заведения на вероизповеданията се създават и действат според разпоредбите на общото законодателство и специалната уредба на този закон.

Чл. 33. Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието и науката следят за спазване на държавните изисквания при осъществяване на дейността на съответните лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.

Чл. 34. Приемането в здравно или социално заведение на вероизповедание не може да се поставя в зависимост от принадлежността към съответната религиозна общност.

Чл. 35. (1) Религиозните институции с разрешение на министър на образованието и науката могат да откриват духовни училища със свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.
(2) Образованието, получено в духовните училища се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета.
(3) Средни общообразователни училища се откриват при условията и по реда, предвиден в Закона за народната просвета за частните училища.
(4) Предпоставка за обучението на лице, ненавършило 18 години в учебно заведение на вероизповедание по ал. 1 е писменото съгласие на родителите му или на онзи, който упражнява родителски права.
(5) Образователните заведения на вероизповеданията не могат да възпрепятстват предоставянето на задължителните степени на държавно образование, предвидени в Конституцията и закона.
(6) Вероизповеданията могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.
(7) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет.



Глава шеста
Дирекция “Вероизповедания”

Чл. 36. Министерският съвет осъществява държавната политика в областта на правото на вероизповедание.

Чл. 37. Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация в Министерския съвет, която:
1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;
2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;
3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;
4. дава експертни заключения и становища, когато това е предвидено в този закон;
5. дава становища относно искане за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни свещенослужители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;
6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки, чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;
7. съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените дръжностни лица;
8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност, във връзка с чл. 7 от този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата;
9. прави предложения пред Министерски съвет по проекта за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания.


Глава седма
Административно-наказателни разпоредби


Чл. 38. (1) Който без представителна власт осъществява дейност от името на вероизповедание без да е овластен за това се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
(2) когато деянието се извърши повторно, глобата е от 500 до 1000 лв.
Чл. 39. Всеки, който, вън от предвидените от закона случаи, препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 40. (1) За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(2) За маловажни случаи по ал.1 се налага глоба от 100 до 300 лв.

Чл. 41. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от длъжностни лица на Дирекция “Вероизповедания”.
(2) Наказателните постановления за налагане санкции по този закон се издават от директора на Дирекция “Вероизповедания”.

Чл. 42. Актове за нарушения и наказателните постановления по този закон се съставят, издават и обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. Вероизповедание е съвкупност от верски убеждения, на чиято основа се извършват богослужебни обреди и ритуали, формират се религиозна общност и религиозни институции.
2. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
3. Религиозна институция е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

§ 2. (1) Регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията (ДВ. бл. ………..) запазват статута си на юридически лица.
(2) В едномесечен срок от влизането на закона в сила Дирекция “Вероизповедания” предоставя на Софийски градски съд регистъра на регистрираните вероизповедания и техните устави.
(3) Съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните вероизповедания по ал. 1 с изключение на вероизповеданието по чл. 11. В този случай съдът не може да откаже вписването.
(4) Регистрираните местни подразделения на вероизповеданията, съществуващи до влизането в сила на закона, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им в закрито заседание по искане на централното ръководство на вероизповеданието придружено с удостоверение за регистрацията му в Софийски градски съд. Кметовете на общините в едномесечен срок от влизането на закона в сила предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.

§ 3 Лицата, които са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.

§ 4 (1) Въз основа на искане на регистрирано вероизповедание Директорът на Дирекция “Вероизповедания” при Министерски съвет издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г.
(2) Представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят удостоверението на Директора на Дирекция “вероизповедания” по ал. 1.
(3) Съдът се произнася с решение, което се вписва в регистъра по чл. 20.
(4) Решението може да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на ГПК.

§ 5. В ЗЛС (ДВ ...) чл. 133а се отменя.

§ 6. В ЗЮЛНЦ (ДВ...) в § 2, ал. 1 текста “и религиозна дейност” да бъде заменен с “и с дейност, присъща на вероизповедание”.

[адвокатката Петрова]

obache e nalice diskriminacia i privilegia ?

[zashtitnik]

V chlen 11 samo deto ne sa napisali imeto na Patriarha.

[remo07]

Уважаеми колеги,
откровено казано не виждам какво ви притеснява в представеният текст.

Действително ал.1 и 2 на чл.11 са малко по-раздути от необходимото, но не виждам нещо особено страшно в това. Още повече, че съществува императивната разпоредба на чл.11 ал.3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон или подзаконов акт.

Интерес за мен представляват по-скоро разпоредбите на :
чл.7 (3) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция./ КАК НА ПРАКТИКА ЩЕ СТАВА КОНТРОЛЪТ И КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ДА СЕ ГАРАНТИРА СПАЗВАНЕТО НА ТЕЗИ РАЗПОРЕДБИ?/;
(4) Религиозните общности и институции не могат да привличат лица, ненавършили 18 години, ако има изрично / КАКВО ТОЧНО ЗНАЧИ ТОВА И КАК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗРАЗЕНО В СЛУЧАЯ?/ несъгласие на техните родители, настойници или попечители.

Не съм особено вещ в тази материя, но мисля, че проекта е семпъл и сравнително изчистен. Е, може и да греша!;-))))

[адвокатката Петрова]

Е, та какво, на Инокентий ли да запишат? като се има пред вид по какъв хулигански начин се създаде и втория синод, е ясно че все някак трябваше да се разреши спора. Ако вие сте млад и не помните, аз не съм и помня.
Това интересува доста малко хора.
Има неизчистени и неясни моменти в процедурата по регистрация, която неминуемо ще доведе до правни колизии.