Презумпция за равни дялове съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС

[suspenser]

Здравейте,

би ли могло да бъде оборена презумпцията за равни дялове на съсобствениците съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС?

Конкретния казус е: Двама съпрузи сключват предварителен договор за покупка на жил. имот със строителна фирма, според който договор цената на жилището в строеж се изплаща авансово на вноски. Плащанията се извършват единствено от единия от съпрузите.

Строителят е в голяма забава и междувременно бракът се разтрогва. Жилището се придобива от бившите вече съпрузи след развода в обикновена съсобственост чрез няколко поредни сделки - 1. Нотариален акт за прехвърляне от строителя на идеална част от земята, 2. Договор за прехвърляне на права на от строителя върху двамата вече бивши съпрузи на база Договор за групов строеж между строителя и няколкото първоначални собственици на земята, и 3. Договор за доброволна делба между всички съсобственици (включващи бившите съпрузи) на жилищната сграда.

В Договора за доброволна делба между съделителите в жилищната сграда е записано, че двамата бивши съпрузи X и Y получават в "общ дял" конкретен жил. имот ведно със съответните идеални части от земята и сградата, което се смята (презюмира), че е поравно.

Би ли могло в първата фаза на делбеното производство да бъде оборена презумпцията за равни дялове на съсобствениците съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС на основание по-големия принос в плащането на жилището от страна на единия от съсобствениците и на тази база, да бъдат определени от съда различни дялове (квоти)? Има ли съдебна практика в случая?

Благодаря за всеки компетентен отговор.

[portokal]

По-скоро не според мен.
Това е вече обикновена съсобственост и ми се струва, че разликата в дяловете трябва да произтича от изявената воля, намерения и т.н. при придобиването още на идеалните части (окончателния договор със строителя), а не от приноса.
Не съм сигурна обаче.

[suspenser]

По-скоро не според мен.
Това е вече обикновена съсобственост и ми се струва, че разликата в дяловете трябва да произтича от изявената воля, намерения и т.н. при придобиването още на идеалните части (окончателния договор със строителя), а не от приноса.
Не съм сигурна обаче.

Благодаря за отговора.

По този проблем намерих статия с линк:
https://www.challengingthelaw.com/vesht ... ta-na-vks/

Цитирам от статията:
"Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС установява оборима презумпция, според която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Приема се, че оборването на презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС става с доказването на конкретни факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците, от които може да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези по договора. Така в Решение № 636/29.11.2005 г. по гр. д. № 269/2005 г. на ВКС, I г. о., е прието, че липсват каквито и да е доказателства да е оборена презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, тъй като касаторът не е доказал плащане на по-голяма част от продажната цена на прехвърления на него и друго лице апартамент. "

Не мога да намеря Решението на ВКС. Вие или някой друг бихте ли могли да го намерите и съответно изпратите?

[hristev]

Не бях запознат с тази практика. Установявам, че може дори да се нарече константна. Да, презумпцията може да се обори, макар лично аз да не съм съгласен, че може да се обори поради наличие на "вътрешно споразумение" и "вътрешни отношения". Това вътрешно споразумение, в светлината на някакви си вътрешни отношения, на мен лично ми прилича на някакво нещо, което е равно на нищо. Ядосах се.

(Не съм съгласен, защото как хем знанието на закона се предполага, хем си полагаш подписа върху делбата, съгласяваш се, че имаш равни дялове, пък после ревеш, че имаш повече, защото еди какво си - няма житейска и правна логика по мое мнение. Хем си се съгласил, че е поравно, хем решев, че имаш повече. Еми, мааму стара, нали се предполага, че знаеш закона, тоест знаеш, че ако се подпишеш върху дог./НА без квоти - изразяваш воля и съгласие, че имате по равно. Какво аз си мисля не е толкова важно. Съдиите мислят по различен начин... за пореден път...)

В Лакорда е качено Решение от 02.08.2012 г. по гр. д. № 14747 / 2011 г. на 66 състав на Софийски районен съд. В същото се сочат и други решения на ВКС в тази посока - в посоката, в която Вие разсъждавате /решение N 429 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр.д. N 233/2010, II Г.О. на ВКС; решение N 636/29.11.2005 г. на ВКС по гр.д. N 269/2005 г. на I Г.О. на ВКС; решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/

СРС прецизира и цитира още практика: Така само факта на плащане на различна част от продажната цена на вещното право, при недоказано вътрешно споразумение между приобретателите - съделители за придобиване на правото на собственост в различни дялове не оборва презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС /в този смисъл решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/.

Решение от 02.08.2012 г. по гр. д. № 14747 / 2011 г. на 66 състав на Софийски районен съд
Чл. 30, ал. 2 ЗС
Чл. 30, ал. 2от ЗС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА АНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14747 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба, производството е първа фаза, по допускане на делбата.
Ищецът И. Х. А. твърди, че по силата на сключен заедно с ответницата Р. М. С., и двамата на страната на купувачите договори за продажба на недвижими имоти са придобили правото на собственост върху следните такива:
1/АПАРТАМЕНТ N 4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 59,96 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня, дрешник, коридор и тераса, при съседи: дворно място, калкан, апартамент N 3, площадка, асансьор, стълбище, отгоре апартамент N 4А, отдолу част от офис, част от входно предверие, проход, заедно с мазе N 4, находящо се на сутеренния етаж от сградата, с площ от 3,77 кв.м., при съседи мазе N 11, калкан, мазе N 5, коридор, отгоре проход, заедно с 3,5683 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който описан имот се намира в жилищната сграда, находяща се в гр. С., район Възраждане, ул. О. п. N 143, която е построена върху дворното място с площ от 487 кв.м., съставляващо парцел IV - 22 от квартал 161 по плана на гр. С., местността Зона Б - 4, одобрен със Заповед N РД 50 - 09 - 03 от 05.01.1994 г., подробен устройствен план, утвърден със Заповед N РД - 09 - 50 - 95 от 18.03.1994 г., при съседи по документа за собственост И. Г., А. К., С. Г. и улица и п. с. 19,20,21, ул. О. п.;
2/ ГАРАЖ N 3, находящ се на партера в четириетажната жилищна сграда в гр. С., район Възраждане, ул. О. п. N 143, състояща е от сутерен с мазета, абонатна станция, складови помещения, партер с магазини, гаражи и офиси, четири жилищни етажи с апартаменти, подпокривно пространство на две нива с ателиета с обща разгърната площ от 2 124,97 кв.м., който гараж е с площ от 20.21 кв.м., при съседи: юг - калкан, запад - вътрешен двор, север - работно помещение - архив на офис, изток - умивалня на офис, заедно с 1,2167 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 487 кв.м., съставляващо УПИ, парцел IV, отреден за имот с планоснимачен номер 22, кв.161 по плана на гр. С., местност "Зона Б 4", при съседи улица, парцел V - 23,24, парцел XXIII - 12, 13, парцел XXIV - 14, 15, парцел II - 18, парцел III - 19,20,21.
По делото е приет нотариален акт за покупко - продажба N 173, том III, рег.номер 9824, дело 483 от 2001 г., видно от който "Атлантик - Гама - Стройинвест" ООД, в качеството на купувач продава на страните по делото - Р. М. С. и И. Х. А., и двамата представлявани от Х. А. Й. правото на строеж за изграждането на недвижимия имот, описан по- горе. Видно от издадено от СО, Дирекция Контрол по строителството удостоверение 25/31.01.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "жилищна сграда", сградата, находяща се в УПИ IV - 22, кв.161, м. Зона Б - 4 по плана на гр. С., ул. О. п. 143, в която се намират делбените имоти е изградена към датата на издаване на удостоверение. С изграждането на обекта на правото на строеж, принадлежащо на страните по делото последното се е трансформирало в право на собственост върху обекта при квоти, следващи от квотите в правото на строеж.
Приет е нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот N 80, том II, рег.N 4620, дело N 254/2005 г., с който П. Ц. П. и М. П. П. продават на страните по делото Р. М. С. и И. Х. А. недвижимия имот - гараж N 3, описан по - горе.
В описаните по - горе недвижими имоти не се съдържа посочването кой от купувачите - всеки от съделителите каква част от правото на строеж, респ. - от правото на собственост върху недвижимите имоти придобива. Съгласно презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС частите на съсобствениците се считат за равни ако не е уговорено друго. Презумпцията е оборима, но неравенството на дяловете следва да се установи с факти, установяващи вътрешните отношения между съсобствениците към момента на възникването на съсобствеността и от които факти може да се направи извода, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по -голям обем права от тези по договора. Т.е. допустимо е споразумението между приобретателите да не е обективирано в договора /решение N 429 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр.д. N 233/2010, II Г.О. на ВКС; решение N 636/29.11.2005 г. на ВКС по гр.д. N 269/2005 г. на I Г.О. на ВКС; решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/. С какви права придобиващите от една и съща правна сделка вещни права ще участват в съсобствеността зависи от вътрешните отношения на приобретателите към момента на възникване на съсобствеността. Съглашението между приобретателите за правата им в съсобствеността не е част от съвпадащите волеизявления на насрещните страни, поради което не е необходимо същите да бъдат обективирани в самия договор.
В настоящия случай по делото е представен предварителен договор за продажба на делбения недвижим имот - апартамент от 16.05.2001 г., сключен между "Атлантик - гама - строй" ООД, от една страна и И. А. и Р. С., от друга, с който дружеството се е задължило да прехвърли на съделителите правото на собственост върху описания по- горе имот след неговото изграждане. За изграждането на недвижимия имот - апартамент и извършването на довършителни работи по построяването му на 16.05.2001 г. е подписан и отделен договор за строителство между същите страни. Представен е предварителен договор от 25.06.2001 г., сключен между "Атлантик - гама - строй" ООД, от една страна и И. А. и Р. С., от друга, с който дружеството се е задължило да изгради делбения гараж. В никой от посочените по - горе договори не е обективирано споразумение между съделителите относно правата /квотите/, които следва да придобият от съсобствеността върху имотите, които следва да придобият, което да е индиция за наличието на споразумение между страните към момента на сключване на последващите договори за продажба на право на строеж на апартамента и за продажба на правото на собственост върху гаража. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договорите за прехвърляне на собственост и за учредяване на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно предаването на вещта или заплащането на цената, които не са елементи от транслативния ефект на договора. Така с постигането на съгласие по договора за продажба собствеността се прехвърля като едновременно с това ако купувачите са повече от един възникват вътрешните отношения между самите тях. Самото плащане на цената представлява изпълнение на облигационно задължението, поради което то не оказва влияние върху правата на съсобственост ако не е уговорено в друго съглашение в отклонение на презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС. Така само факта на плащане на различна част от продажната цена на вещното право, при недоказано вътрешно споразумение между приобретателите - съделители за придобиване на правото на собственост в различни дялове не оборва презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС /в този смисъл решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/. В настоящия случай ответникът, който твърди страните да са съсобственици не при равни квоти не твърди и не ангажира доказателства относно това между съделителите да е постигнато споразумение в отклонение на чл.30, ал.2от ЗС. Т. съглашение не се установява и от представените по делото писмени доказателства. Ответникът се позовава единствено на факта, че след като е заплатила по - голяма част от продажната цена е придобила по- голяма част от правото на собственост върху имотите, без да твърди да е налице споразумение между страните. Както беше посочено по - горе, фактът на плащане на по - голяма част от цената, при липса на изрично постигнато между страните споразумение поражда единствено облигационно вземане на платилия повече съсобственик спрямо другия съсобственик, без да оборва презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС. Предвид това, ирелевантни се явяват събраните гласни доказателства, като друг е въпросът, че същите не установяват неравенство между страните при плащането на продажната цена на вещните права върху делбените имоти. Представената по делото квитанция за сумата от 4 200 щ.д. от 23.10.2001 г., с посочен в нея платец на сумата ответницата Р. С., което е единствено доказателства за плащане на по- голяма част от продажната цена от ответницата по изложените по - горе съображения не оборва презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС.
По горните съображения и на основание чл.30, ал.2 от ЗС съдът намира, че съделителите са придобили правото на собственост върху делбените имоти при равни квоти, при каквито следва да бъде допусната делбата.
Мотивиран от горното, СРС, 66 състав
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. Х. А., ЕГН XXXX, с адрес гр. П., ул. А. I N 11 и Р. М. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. С., ул. О. п. N 143, ет.1, ап.4 върху следните съсобствени имоти:
1/АПАРТАМЕНТ N 4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 59,96 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня, дрешник, коридор и тераса, при съседи: дворно място, калкан, апартамент N 3, площадка, асансьор, стълбище, отгоре апартамент N 4А, отдолу част от офис, част от входно предверие, проход, заедно с мазе N 4, находящо се на сутеренния етаж от сградата, с площ от 3,77 кв.м., при съседи мазе N 11, калкан, мазе N 5, коридор, отгоре проход, заедно с 3,5683 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който описан имот се намира в жилищната сграда, находяща се в гр. С., район Възраждане, ул. О. п. N 143, която е построена върху дворното място с площ от 487 кв.м., съставляващо парцел IV - 22 от квартал 161 по плана на гр. С., местността Зона Б - 4, одобрен със Заповед N РД 50 - 09 - 03 от 05.01.1994 г., подробен устройствен план, утвърден със Заповед N РД - 09 - 50 - 95 от 18.03.1994 г., при съседи по документа за собственост И. Г., А. К., С. Г. и улица и п. с. 19,20,21, ул. О. п.;
2/ ГАРАЖ N 3, находящ се на партера в четириетажната жилищна сграда в гр. С., район Възраждане, ул. О. п. N 143, състояща е от сутерен с мазета, абонатна станция, складови помещения, партер с магазини, гаражи и офиси, четири жилищни етажи с апартаменти, подпокривно пространство на две нива с ателиета с обща разгърната площ от 2 124,97 кв.м., който гараж е с площ от 20.21 кв.м., при съседи: юг - калкан, запад - вътрешен двор, север - работно помещение - архив на офис, изток - умивалня на офис, заедно с 1,2167 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 487 кв.м., съставляващо УПИ, парцел IV, отреден за имот с планоснимачен номер 22, кв.161 по плана на гр. С., местност "Зона Б 4", при съседи улица, парцел V - 23,24, парцел XXIII - 12, 13, парцел XXIV - 14, 15, парцел II - 18, парцел III - 19,20,21,
при следните КВОТИ:
1/2 ид.ч. - за И. Х. А.;
1/2 ид.ч. - за Р. М. С.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Горният акт дали е влязъл в сила - не знам. Статията не съм я и отворил. Набързо просто понаписах нещо. Успех.

[suspenser]

...
В Лакорда е качено Решение от 02.08.2012 г. по гр. д. № 14747 / 2011 г. на 66 състав на Софийски районен съд. В същото се сочат и други решения на ВКС в тази посока - в посоката, в която Вие разсъждавате /решение N 429 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр.д. N 233/2010, II Г.О. на ВКС; решение N 636/29.11.2005 г. на ВКС по гр.д. N 269/2005 г. на I Г.О. на ВКС; решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/

СРС прецизира и цитира още практика: Така само факта на плащане на различна част от продажната цена на вещното право, при недоказано вътрешно споразумение между приобретателите - съделители за придобиване на правото на собственост в различни дялове не оборва презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС /в този смисъл решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС/.

Горният акт дали е влязъл в сила - не знам. Статията не съм я и отворил. Набързо просто понаписах нещо. Успех.

Здравейте,
благодаря Ви за отговора.

Решението от 02.08.2012 г. по гр. д. № 14747 / 2011 г. на 66 с-в на СГС се базира единствено на решение N 652 от 07.11.2003 г. на ВКС по гр.д. N 137/2003 г. на I Г.О. на ВКС, което очевидно противоречи на мотивите на цитираното в горната статия Решение № 636/29.11.2005 г. по гр. д. № 269/2005 г. на ВКС, I г. о., което допуска оборване на презумпцията за равни дялове от съсобствеността при плащане на по-голяма част от продажната цена на имота.

Очевидно има противоречива съдебна практика. Чел съм решения на различни отделения на ВКС, които буквално взаимстват (чрез Copy § Paste) цели пазажи от други решения на ВКС, без да извършват собствен анализ на конкретните факти и обстоятелства и по този начин създават "константна" съдебна практика. Това решение на СГС е подобно.

[suspenser]

Здравейте,

в по-горен пост съм посочил Решение № 636/29.11.2005 г. по гр. д. № 269/2005 г. на ВКС, I г. о., цитирано в статия с линк
https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/30-2-zs-v-praktikata-na-vks/, в мотивите на което решение се допуска, че презумпцията за равни дялове на съсобствениците съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС би могла да бъде оборена въз основа на по-голям принос на съсобственик в заплащането на делбения имот. Искът на касатора обаче е отхвърлен, тъй-като не е доказал претендирания принос.

Решението на ВКС потвърждава Решението на въззивния съд - СГС, който от своя страна потвърждава Решението на районния съд, но номерата на делата и решенията на предходните съдебни инстанции не се упоменати в решението на ВКС.

Тъй-като нямам (електронен и физически) достъп до материалите по горепосоченото дело на ВКС, би ли могъл някой да помогне като намери и изпрати Решението на въззивния СГС (или поне Решението на първоинстанционния СРС) (по възможност в прикачен файл).

Спешно се нуждая от него!

Благодаря на всеки за положените усилия.

[guest1]

Тъй-като нямам (електронен и физически) достъп до материалите по горепосоченото дело на ВКС, би ли могъл някой да помогне като намери и изпрати Решението на въззивния СГС (или поне Решението на първоинстанционния СРС) (по възможност в прикачен файл).
Спешно се нуждая от него!

Здравейте.
Не виждам нищо спешно, а за казуса - помислете върху

Режими на имуществени отношения
Чл. 1. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.
Защита на третите лица
Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Пп. В статията, която цитирате - се говори само за раздел II на глава IV, но няма нищо за следващите раздели - „Раздел III. Законов режим на разделност“ и „Раздел IV. Договорен режим“.

[suspenser]

Здравейте.
Не виждам нищо спешно, а за казуса - помислете върху

Режими на имуществени отношения
Чл. 1. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.
Защита на третите лица
Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Пп. В статията, която цитирате - се говори само за раздел II на глава IV, но няма нищо за следващите раздели - „Раздел III. Законов режим на разделност“ и „Раздел IV. Договорен режим“.

Имотът е придобит от двама бивши съпрузи след развода в обикновена съсобственост, т.е. СК е неприложим.

Цитираната от мен статия разглежда практиката на ВКС относно презумпцията за равни дялове при придобиване на вещни права в съсобственост съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС. СК тук не намира приложение.